Първа изложба на Димитър Панайотов – Jimmy 

Ателие Пластелин и Студио Фо.

Маслени бои и digital art.

Откриване на 10.12.2008 г. 19.30 часа, улица Симеон 48.

Изложбата се подкрепя от RICARD
Това което ме интересува, когато рисувам,  е хармонията,значи
нещата не са ми някак концептуални,не знам как да кажа, в
почти всички случаи просто сядам и започвам да драскам и
единственотокоето ме води е хармонията и композицията,
това важи за почти всички абстракции. Интересно е, че
винаги когато са ме карали да обяснявам някаква картина
след това са били разочаровани, защото хората си откриват
свои неща в картините и това е яко,защото колкото творчество
има в създаването на една картина,толкова има и когато я
гледаш. Казвам си, че повече няма да обяснявам,а ще оставя
зрителя сам да твори.Това, разбира се, не е така за всички
картини,някои си имат няква идея, обаче вповечето случаи
и аз не съм знаел какво рисувам. Единственото,към което съм
се стремил, е хармонията и да затворя кръга, защото една
картина е завършена в момента, когато я започвам.

                                                       Jimmy 
АвтоБио

Казвам се Димитър Стефанов Панайотов и съм роден на 13 май 1978 г. в работническо
семейство. От малък съм закърмен с идеите на комунизма, иначе първата ми картина, която си спомням, беше в яслата, рисувах с лайна в тоалетната след това в детската градина си спомням, че правих нещо с пластелин, май беше танк. След това ходих на кръжок по

рисуване при др. Янаниев, докато не тръгнах на училище. След това от 4-ти клас в кръжока по рисуване ни караха да работим на линолеум, нещо дето изобщо не ме кефеше, и така до 6-ти клас, докато учителят не ме накара да рисувам картина за няк`ва изложба, нещо овце с къщи и там намерих няква боичка и направих няква преливка и ми хареса. След което мина даскала и ми я унищожи, и почна да ми драска върху рисунката и тогава казах на баща ми, че се отказвам от рисусането. Иначе предполагам щях да влезна в гимназията за художници.

Майка ми ме записа за изпити в математическата гимназия по някаква случайност, изкарах 3.25 на изпита и ме приеха в най-слабия клас на физиците. Винаги съм бил слаб ученик и даже класната по физика искаше да ме изгони от училище, обаче се размина. По физика винаги съм имал 2-ки и 3-ки, обаче в началото на 9-ти клас, класната ме накара да науча първия урок и след т`ва да ме изпита по него, беше за закона на Кулон и ми писа 6-ца, бях покъртен, спомням си, че преминавах през една зебра и си казах, че ще се занимавам с физика и почнах да уча и да решавам задачи. Научих се да чета на руски – очень хорошо.
И така в 10 клас вече бях на последния кръг на олимпиадата по физика, обаче не се представих много добре. В 11-ти клас пак ходих на последния кръг и тоя път май се класирах 11-ти или 12-ти, обаче ме приеха физика без кандидатстване в СУ. Моята

учичителка беше много горда с мен, даже имам снимка в МГ-то при отличниците Така май че беше 1996 г., когато завърших училище и след т`ва почнах във факултета по физика. Тогава някаде около изпитите за първия семестър се влюбих в една Радостина и след т`ва прекъснах за една година поради слаб успех 5.50, в смисъл че щях да препия и като се прибрах в Плевен си купих боички и нарисувах гардероба си. В 4-ти курс се записах в курса за елементарни частици, после ме приеха като summer student в CERN, Швейщария и там две години си писах дипломната работа. След т`ва ме приеха аспирантура в катедрата по атомна физика и продължих да ходя в CERN да си пиша докторантурата, последната година се влюбих много в Lusi, така не съм се влюбвал никога, и пак заради любовта почнах да

рисувам. Ся, незнам как да го обясня, обаче в един момент преживях катарзис, нещо такова, разбрах много неща за живота и за смисъла на живота. Звучи тъпо, ма т`ва са малко лични неща и реших да избера истината и се хвърлих в неизвестното. Зарязах всичко някаде там 2006-та, реших да започна пътя си на художник и почнах да рисувам за изложбата.

http://www.studiofo.net/